Александра Францева

Аз съм Александра. Изживях първите 33 години от живота си, лутайки се между емоциите. Някои от тях – вина, притеснения, гняв, срам и недоволство ме доведоха до тежка диагноза и препоръки да опитам с йога. С времето намерих точния учител, точните настройка, физическо натоварване, приятели, предизвикателство. Осъзнах себе си като търсещ човек, продължих да се уча, потърсих и открих нови, различни начини за изразяването на личността си. Странното е, че тръгнах на йога просто защото това беше най-мързеливия вариант на спортни занимания, за който бях чувала. Тогава мислех за себе си като за дебела, пасивна и трудно подвижна жена. С времето разширих спортните си предпочитания, а и промених себе си и отношението към себе си. Две години по-късно нямаше и следа от болестта. Естествено, оказа се, че за това е необходимо много повече от сляпо правене на асани. Необходими са знания, спорт, упоритост, труд, вяра, разумно хранене и най-вече – необходим е някой, който да ти покаже пътя, някой, на когото да му пука за теб достатъчно, че да бъде честен с теб, да те нахъсва и да ти напомня, че не си си свършил работата. Благодарна съм, че срещнах учител, който ме предизвика да се променя и вярвам, че мога да предам нататък това, което съм научила. Практикувам йога от 2007 г. Аз съм сертифициран Треньор по йога от Национална Спортна Академия и Бахов терапевт. Завърших преподавателски курсове по Хатха (класическа) йога и Йога за деца към Българска федерация по йога, „Психо-биологически програми на заболяванията“, Йога на смеха, сугестопедично обучение „Играя и работя с деца“, Слънчева педагогика, Астрология, и дори една година Позитивна психотерапия. Преминах през различни семинари в сферата на балансирания живот и личностното развитие като участник и доброволец. Сега съм 30 килограма по-лека, физически и социално активна, здрава и уверена в себе си жена. Обучавана съм по системата на Шивананда йога, но съм силно повлияна от своя треньор по карате, увличам се по детайлността в Айенгар йога и Сатянанда йога и не спирам да се уча. Занимавам се с кросфит, планинско колоездене, практикувам рейки и прана лечение, пея класика, свиря на пиано и не спирам да се удивлявам на това как всичко е свързано и всяко нещо има своето място, време и смисъл. Гледам на живота много по-спокойно. Малко по малко си изградих усещането, че съм частица от тази вселена, част от цялото, и се чувствам на мястото си. Защото ако вярваш, че си част от цялото, и всичко си е на мястото, и имаш някаква цел, няма много място за притеснения, само за работа.

Класове и сертификати

Share

Коментари

коментари